Преместих се в Токио през май с два куфара. Успях да се ориентирам в токийското метро и изтеглих чантите си до моята обща къща. Трябваше да се срещна с управителя в 9 сутринта за срещата за преместване. Чаках отвън на стълбите и четях книгата си. Безброй хора влизаха и излизаха от сградата, но никой не ми позволи да чакам във фоайето. Бях изтощен. В крайна сметка една, която отиде на джогинг по-рано, се върна и след това ми подаде бутилка вода, докато започна да полива градината отвън. Това беше началото на добротата, която изпитах от някои в тази къща за споделяне. 

 

Бих продължил да се срещам с Cito Wheelington, който организираше седмични клубни вечери за готвене. Той измисляше рецепти, членовете помагаха на мен да намеря съставките и след това насочваше всички как да го приготвят. Той е толкова страхотен човек. Наистина топъл и гостоприемен и неистово лоялен към приятелите си. 

 

След короната исках да продължа да опитвам още рецепти. В крайна сметка заживях в малък едностаен апартамент, но това не ми попречи да използвам една маса почти за всичко.